Габриел Гарсия Маркес, който обичаше да казва, че "Животът е по-безкраен от смъртта" си отиде на днешния ден, преди 4 години. Маркес остави дълбока следа в литературата, а неговата лична история е повече от интересна. Ето няколко от най-интересни щриха от живота на писателя.
Баба му и полковника Най-великият разказвач на ХХ-ти век е роден през 1928 година в бедняшкото градче Аракатака, което по-късно ще бъде възпято като любимото му Макондо. Габо, както го наричат близките му, е отгледан от баба си и дядо си - полковник в оставка, ветеран от две граждански войни и златар. Именно той възпитава внука си да следи политиката всеки божи ден, а по-късно ще се превърне в един от персонажите в "Сто години самота". В дома на колоритния полковник се разказват стотици вероятни и невероятни истории, които по-късно влизат в писанията на неговия наследник. Бабата на Габо му пълни главата и душата с местни диалекти, легенди, поверия за умрели предци и призраци със същия онзи невъзмутим тон, с който той по-късно ще хипнотизира милионите си читатели. След време Маркес ще каже, че първото изречение от "Метаморфозата" на Кафка, в което без никаква подготовка се съобщава, че една сутрин Грегор Самза се събудил като огромно насекомо, по-късно е влязъл в съзвучие с гласа на баба му - алхимията между Кафка и нея родила магическия реализъм, който по-късно ще го направи световно известен. В училище Маркес пише хумористични поеми и рисува карикатури. Наричат го Старика, защото има прекалено академичен нрав и няма навик да играе футбол. На 23 Маркес пише първия си роман - "Окапалата шума", признавайки влиянието на другия си голям учител - Уилям Фокнър. Учи право в Колумбийския университет в Богота и започва да работи в кантора. Но скоро напуска, за да прекарва времето си с литератори, художници и журналисти социалисти. Маркес среща бъдещата си съпруга Мерседес Барча, когато тя е само на 13. Моментално й прави предложение за женитба. Сватбата е доста по-късно - през 1958-а. На следващата година се ражда първият им син Родриго Гарсия, който става кинорежисьор. През 1962-а в Мексико Мерседес ражда Гонсало Грасия, днес графичен дизайнер. Маркес посвещава на съпругата си "Любов по време на холера" - най-великия сантиментален роман на века. Съдбата на Флорентино Ариса напомня твърде много на неговото дълго чакане на Мерседес, което все пак не продължило до дълбока старост, както става в романа. Бедност във Франция Кариерата си на репортер Маркес започва в колумбийския всекидневник "Ел Еспектадор". Тя започва със скандал от самото начало. "Разказ за едно корабокрушение" излиза в подлистници през 1955 г. и описва историята на истински морски инцидент. Маркес разкрива как военният кораб Калдас потъва с целия екипаж. Единственият останал жив, Луис Алехандро Веласко, оцелява 10 дни в открито море на сал. Тъкмо той разказва на журналистите, че са пренасяли контрабанда със знанието и покровителството на правителството. Смелчагата е уволнен, а Гарсия Маркес е наказан - като кореспондент в Рим. Започва да пътува из света - Париж, Барселона, Каракас, Ню Йорк. В Париж е един от най-щастливите периоди на писателя. Тогава той се присъединява към френската бохема, което се оказва пагубно за финансите му. Стига до изключителна бедност, която обаче се оказва ползотворна за литературата му. Тогава вдъхновен от глада той й написва и една от най-хубавите си "Няма кой да пише на полковника". Дълги 12 000 долара заради "Сто години самота" През 1965-а Маркес шофира към Акапулко, когато започва да мисли за първата глава на "Сто години самота". По-късно споделя, че идеята била в главата му повече от 15 години, но не знаел какво трябва да е първото изречение. Когато му хрумнало как да я започне - за едно момче, чиито баща го води в цирка, за да видят леда - всичко започнало да се подрежда. Маркес пристига вкъщи, заключва се в стаята, вади пишещата машина, прехвърля всички грижи на жена си и започва да пише. В този период е почти неузнаваем. Пуши по четири кутии цигари на ден и не излиза от стаята си. Приятелите му започнали да наричат мястото, където пише "Пещерата". След 18 месеца, когато излиза от доброволното заточение, забелязва, че семейството му дължи 12 000 долара. Предстои и следния проблем - Маркес няма пари да прати ръкописа до издателя си. Със съпругата му продават кухненска вещ, за да може да прати текста. Оттам нататък всичко е история. Феноменалният текст и неговото първо издание са разпродадени буквално за седмица. През следващите 30 години "Сто години самота" излиза в тираж от 30 милиона копия на повече от 30 езика. След невероятния успех и огромния хонорар Маркес и семейството му се установяват в Барселона. Жълти лалета, Кастро и бой с Льоса Винаги има жълто лале на бюрото си, докато пише. Казва, че това е цветът, който провокира въображението му. Когато Маркес почина, в родния град на писателя - Аракатака, жените раздаваха по улиците жълти цветя, в негова чест. Маркес бе заклет приятел на Кастро, което му носи особена неприязън от другия му латиноамерикански конкурент и в последствие също нобелист - Марио Варгас Льоса. В своя статия перуанецът го нарича "Куртизанката на Кастро". Маркес отвръща, че приятелството му с кубинския лидер има литературна основа. "Може да не е широко разпространена истина, но Фидел е изключително интелигентен и образован човек. С него съм водил едни от най-прекрасните си разговори за книги", казва Маркес. В един момент двамата с Льоса стигат до бой - Марио нанася здрав тупаник в лицето на конкурента си. Едната теза е, че е заради политика - Маркес е ляв, а Варгас Льоса - десен, а другата, че Габо похитил съпругата на писателя. Двамата си проговарят едва след като Льоса печели Нобеловата награда. Тогава Маркес му изпраща есемес "Сега сме квит".
Говори се, че Кастро е бил неофициален редактор на прочутия писател Габриел Гарсия Маркес. Ел Команданте според слуховете поправял ред по ред някои места в ръкописите на автора на "Любов по време на холера", след като двамата завързват близко приятелство в края на 70-те години."Прощалното писмо" - пълна глупост По-запознатите с творчеството на Маркес знаят, че прочутото "прощално" писмо, започващо с фразата "Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла", всъщност не принадлежи на него. Авторът е мексикански вентрилог, който пуска текста, след като Маркес оповестява през 1999-а, че е болен от рак на белите дробове. Самият писател многократно уточнява, че точно тези писания не са негови. "Изпитвам срам и огорчение, че обичаните от мен и обичащите ме мои почитатели приемат за мое съчинение толкова банална пошлост!", казва Габо. ЦИТАТИ
1. „Сърцето има повече стаи от публичен дом." 2. „Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата." 3. „Сексът е утехата, която можеш да имаш, когато нямаш любов." 4. „Хората имат три живота – публичен, личен и таен." 5. „Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш."
6. "Животът е по-безкраен от смъртта" 7. „Стани по-добър и направи така, че да си сигурен кой си, преди да срещнеш някого и да се надяваш, че той ще знае кой си." 8. „Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб." 9. „Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон." 10. "Литературата е измислена, когато един съпруг е отсъствал три дни от къщи и когато се прибрал, казал на жена си, че го е погълнал кит".
Дойде времето на непрочетените книги, на приятния следобеден сън, който не се разбутва от сънища с недовършени дела.
Дойде време за грим уроците от youtube, дойде време за проучване на всички кремове за лице на пазара. Бавно напоително четене, което вероятно ще ми помогне за верния изор :)
Например това :)
https://www.eau-thermale-avene.bg
Време е и на най- приятните филми:
Маратон с филма Малки жени:
Малки жени 1933 г
Малки жени 1997 г
Малки жени 2017 г
Малки жени 2019 г
Следват великите филми за Калас и други...
Дойде времето за най- яките рецепти :)
Дойде времето на новото.
Новото общуване, новото запознанаство, новата по вид издръжливост.
На война като на война и толкова :)
А сега напред към новото...
Monday, March 16, 2020
Алберт Айнщайн
Алберт Айнщайн (Albert Einstein, 1879- 1955) е немски физик–теоретик, философ и писател от еврейски произход, работил през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените щати. Получава Нобелова награда за физика през 1921 г.
Аз виждам образа, но моето въображение не може да ми нарисува художника на този образ. Виждам часовника, но не мога да си представя часовникаря. Човешкият ум не е в състояние да си представи четирите измерения. Как може тогава да си представи Бога, пред Когото хилядите години и хилядите измерения са като едно?[1]
Ако A е успехът в живота, то тогава A е равно x + y + z, където xе работата, y е забавлението, а z е да си държиш устата затворена.
Ако моята теория за относителността се потвърди, немците ще кажат, че съм немец, а французите — че съм гражданин на света; но ако теорията ми бъде опровергана, французите ще ме обявят за немец, а немците — за евреин.
Ако не можете да обясните нещо на едно дете, то това значи, че вие самият не го разбирате.
Анонимността не е извинение за глупостта.
Бих искал да знам мислите на Бог; останалото са подробности.
Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят.
Вечната загадка на света е, че е предсказуем .
Всеки мъж, който шофира безопасно и в същото време целува хубаво момиче, не отдава достатъчно внимание на целувката.
Всяко постижение в науката започва с опит и свършва с опит.
Въображението е по-важно от знанието.
Господ не играе на зарове.
Гравитацията не е отговорна за тези, които падат в капана на любовта.
Да унищожиш предразсъдъците е по-трудно,отколкото да разделиш атома на частици.
Две неща ми вдъхват страхопочитание — сияещото небе отгоре и поучителната Вселена, в която се намирам.
Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен.
Two things are infinite: the Universe and human stupidity; and I'm not sure about the Universe.
Две неща са нужни за нашата работа: неуморна издръжливост и готовността да изхвърлиш нещо, в което си вложил много време и труд.
Единственото, което обърква познанията ми, е моето образование.
Ето ги и фанатичните атеисти, чиято нетолерантност е от същия вид като нетолерантността на религиозните фанатици и произлиза от същия източник. Атеистите са като роби, които все още усещат тежестта на веригите си, вериги, които те са отхвърлили след мъчителна борба. Атеистите са същества, които поради злобата си срещу традиционната религия – т. нар. “опиум за народите” – не могат да изтърпят музиката на небесните сфери. Но Чудото на природата не става по-малко поради факта, че едни или други хора са неспособни да го схванат чрез стандартите на човешките цели и човешките нрави.
Животът е като карането на колело: спреш ли, изгубваш равновесие.
За съжаление вече стана очевидно, че нашата технологичност задмина нашата хуманност.
Здрав разум е наборът от предразсъдъци, с които човек се е сдобил до 18-годишната си възраст.
Зная защо има толкова много хора, които обичат да цепят дърва. В тази дейност те незабавно виждат резултатите.
Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.
Интелектът е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в училище.
Информацията не е знание. Единственият източник на знание е опитът.
Като цяло науката не е нищо повече от рафиниране на ежедневното ни мислене.
Който никога не е грешил, никога не е опитвал нещо ново.
Който обича да марширува, напразно има мозък в главата — гръбначният му е напълно достатъчен.
Колко жалък е физикът-теоретик, когато се изправи пред Природата — и пред студентите си!
Лудост: да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати.
Масата на едно тяло е мярка за неговото енергийно съдържание.
Мирът не може да бъде опазен със сила. Той може да се постигне само с разбиране. Не можеш насила да покориш една нация, освен ако не изличиш всеки мъж, жена, дете. Освен ако не искаш да използваш такива драстични действия, трябва да намериш начин да уредиш споровете си без да прибягваш до оръжие. — Реч пред „Общество за нова история“ (14 декември 1930), „The New Quotable Einstein“, Alice Calaprice, стр. 158
Peace cannot be kept by force. It can only be achieved by understanding. You cannot subjugate a nation forcibly unless you wipe out every man, woman, and child. Unless you wish to use such drastic measures, you must find a way of settling your disputes without resort to arms.
На Бог не му пука за математическите трудности. Той интегрира емпирично.
Най-печалното при младото поколение е, че аз вече не съм част от него.
Най-трудното за разбиране нещо на света е данъкът върху доходите.
Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа.
Науката е великолепно нещо, ако човек не е принуден да изкарва хляба си чрез нея. Всеки трябва да печели препитанието си, след като избере професия, за която е сигурен, че е в състояние да овладее. Само когато не сме длъжни да даваме отчет някому, можем да намерим радост в научните занимания.
Не е важно да знаеш всичко, важното е да знаеш къде да го намериш.
Не знам какви оръжия ще се използват в Третата световна война, но Четвъртата ще се води с тояги и камъни.
Не можем да решимпроблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.
Не се подчинявай на властта, ако това противоречи на принципите ти.
„Масата на едно тяло е мярка за неговото енергийно съдържание.“
Не се притеснявайте за математическите затруднения, които срещате; тези, с които се сблъсквам аз, са още по-големи.
Нещата трябва да са възможно най-опростени, но не и прости.
Никога не е грешал този, който никога не е опитвал нещо ново.
Никога не мисля за бъдещето. То така или иначе идва достатъчно бързо.
Няма толкова висша цел, която да оправдае използването на всякакви средства.
Обичам да пътувам, но мразя да пристигам.
Особено изглежда нашето положение на тази земя. Всеки от нас се появява тук не по собствено желание и без да е молил за кратък престой, без да знае защо и за какво, във всекидневния живот ние само чувстваме, че човек е тук заради другите, заради тези, които обича, и много други, свързани с него човешки същества.
Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи.
Различията между минало, настояще и бъдеще са само една ужасно настойчива илюзия.
С увеличаването на моята известност, аз ставам все по-глупав, което, разбира се, е обикновено явление. Съществува прекалено голямо несъответствие между това, което си, и онова, което хората мислят, че си. Или поне това, което казват, че мислят за теб. Но всичко трябва да се приема с чувство за хумор.
Тайната на творческите способности е в това да знаеш как да криеш източниците си.
Технологичният прогрес е като брадва в ръцете на патологичен престъпник.
Три неща ми дават представа за вечността: "Престъпление и наказание", звездите и Дон Кихот.
Умните хора решават проблеми, гениалните ги предвиждат.
Уравненията са най-важни за мен, защото политиката се занимава с настоящето, а уравненията са за вечността.
Човек започва да живее тогава, когато разбере, че може да живее извън себе си.
Човек не бива да преследва цели, които са лесно осъществими, а трябва да развие инстинкт за онова, което е едва постижимо чрез най-голямото усилие, на което е способен.
Човек трябва да живее твърде дълго, за да разбере колко кратък е животът.
Ако пчелите изчезнат от лицето на земята, на хората няма да им останат повече от четири години живот. Няма повече пчели, без повече опрашване... не повече мъже!
Алберт Айнщайн е най-забележителният гений за всички времена
Sunday, March 15, 2020
По време на коронавирус- карантина
Навън се вихри бацила, а ние май сме щастливи, че сме заедно у дома.
Все още имаме идеи и е интересно какво да сготеим.
Инетерсно е да сме заедно на трапезата и на обяд :)
Днес повече от всичко, в третия ден на изолация, съм признателна на Фейсбук, Вайбър, YouTube и всички социалки, които ни държат в контакт с близките ни и не толкова близките ни.
А HBO go са върхът! :)
Книгите, моята голяма любов, изпитвам невероятно наслаждение да разлиствам стари, прочетени страници, но най- щастлива съм, че изкупените книги, за които се тревожех, че нямам време и си задавах въпроса "Кога ли ще им се насладя", е и тяхното време дойде.
В нашия дом вече има план график на заниманията.
А от утре започват игрите на късмета. ;)
Яко състезание, в което ще се спортува, ще се играят настолни игри и ще се записват резултати. Началото е утре (незнаем още в колко) и ще продължат 10 дни.
Правя този блог, за да имам мотивация да следвам графика.
Мотивация, която да ме занимае и да ме измести от фиксацията върху вируса, която зверски отнема от силите ми :)
