!Сблъскват ли се престижът и необходимостта от духовно общение с изкуството? 

Гордост и предрасъдаци в общуването с изкуството.

Нахлу ли невежата, но суетна публика в концертните зали по света и у нас или все още има докоснати от мига в слятост с изкуството. 

Някога мъдерцът е казал, че колкото по- дълга е речта, толкова по- къса е мисълта. 

Размисли за един надут балон, който искам да спукам и да гръмне, та чак да се чуе.

Престиж (от фр.) е дума, която обикновено се използва, за да опише висока или изключителна, добра репутация или нещо, което носи уважение и съответно самочувствие в обществото, най-често това е свързано с опредлено обществено положение или позиция (напр. като в израза „престижна професия“).

А това не са ли необходимите артефакти на обеднялото ни духовно общество, което се храни с артефакти, а не с емоции, пък било то и споделени от индивида сам със себе си.

Сноб (на английски: snob) е термин, чуждица в българския език от английския, и характеризира човек с неблагороден, т.е. неаристократичен произход, който се стреми на всяка цена да постигне кариерно или друго израстване и да проникне и се интегрира във висшето общество със синя кръв. Ограничен в интересите си, без любознателност, човек, преследващ интереса и целите си безскрупулно.

Снобът обикновено внимателно имитира аристократичните маниери, изтънченост, вкус, но не ги разбира, поради което често изпада в гротескни ситуации. Снобът е човек без достойнство, почти винаги готов да понесе всяка обида, всякакво унижение на личността, само и само да постигне целите си и да реализира личния си или друг интерес. Оттук, визирайки една обществена прослойка, терминът еволюира социално в понятието снобизъм, характеризиращ формиращото се вследствие на еманципацията, и формирало се в исторически контекст след английската революция, снобско съсловие.

Снобизмът е поведенчески модел или стил на живот, който се състои в имитация на аристократични маниери, вкусове и поведение на висшето общество, характерен за хората от третото съсловие, които на всеослушание твърдели, че принадлежат към по-високи слоеве на обществото. В коректния контекст, снобът е празнословен, тесногръд и ограничен човек, страдащ от прекалено ласкателство и тщеславие, поради липса на стойност и ценностна система. [1]

Снобизмът набляга на формата, за сметка на съдържанието и качеството. Снобизмът е различно качество от лицемерието, въпреки че двете имат припокриващ се етичен и донякъде естетичен периметър.

Общуване с изкуството изпразнено от съдържание. 

5 навика, показващи, че израствате духовно

Екатерина Ангелова01/08/2016

В съвременния свят все повече хора започнаха да се интересуват от духовната страна на живота.

В последните години все повече и повече хора започнаха да се интересуват и да обръщат внимание на духовната страна на живота, душата и мислите си. То нямаше и как това да не се случи, след всички тези години на груб материализъм и стремеж за притежание на огромни (или по-скромни, в зависимост от случая) материални блага. Мнозина осъзнаха, че да имаш и да притежаваш не е най-важното нещо в живота. Освен, ако не говорим за

духовно богатство

разбира се. Хората започнаха да търсят, да се развиват и израстват в опит да достигнат до най-скритите и тъмни кътчета в душите си и да се разделят мирно с тях. Или просто да достигнат до дълбините на своето съзнание и тяло.

Еволюцията винаги е била единственият път НАПРЕД. Еволюцията на духовните ценности над материалните е вероятно единственият верен път и за нас днес, за да се развием и да достигнем нови нива на себепознание и всеобхватна любов, като изрично подчертавам: БЕЗ ДА ИЗПАДАМЕ И ЗАЛИТАМЕ В каквито и да било КРАЙНОСТИ.

Мислех си и за това, че все повече хора променят навиците и начина си на живот, достигайки нови нива на духовно развитие. Впечатли ме една статия на тази тема, на която попаднах, разглеждайки сайта Wisdom Pills. Неин автор е Кайл Макмилън.
Писателят и създател на сайта извежда 5 основни особености в поведението, които показват, че човек е достигнал по-високо духовно равнище. Ето кои са те:

Клюкаренето е сред първите навици, които хората изоставят, когато започват да се пробуждат духовно.

ГУБИТЕ ИНТЕРЕС КЪМ КЛЮКИТЕ 

Когато се пробуждате духовно, започвате все по-осезаемо да забелязвате  негативността, особено когато е впрегната в клюки по адрес на другите хора. Този вид разговори вече не ви изкушават, както са го правили преди. Започвате да чувате как човекът, който клюкари, всъщност търси самия себе си, докато говори за другите.

Чувате го как съди останалите и несъзнателно се опитва да се изкара по-велик от тях. Разликата в това да споделяте факти за другите хора поради някаква причина и да избълвате глупости по нечий адрес, за да задоволите собственото си его, ви става напълно ясна. Когато достигате по-високо духовно ниво, започвате да усещате как все по-рядко се включвате и участвате в подобни разговори.

Продължителното гледане на телевизия оказва негативен ефект върху човешкия мозък.

ГУБИТЕ ИНТЕРЕС КЪМ ДЕСТРУКТИВНИТЕ НАВИЦИ

Разликата между моментните и дългосрочните удоволствия започва съвсем ясно да се разкрива пред вас. Нещата, които ви карат да се чувствате добре в конкретния момент (в това число и клюкарстването) не ви водят към по-щастливо бъдеще и ментално развитие и вие започвате съвсем ясно да осъзнавате това.

Безсмислието на някои от нещата, с които сте свикнали, като се започне от това постоянно и за всичко да се притеснявате и се стигне до честото преяждане или зяпането на телевизия в продължение на часове, което оказва негативно влияние върху мозъка, вече ви става съвсем, съвсем ясно. А щом това се случи – лека-полека и съвсем доброволно сами започвате да оставяте тези навици в миналото и да ги заменяте с нови – далеч по-градивни и полезни за духовното ви израстване.

---

Когато се пробуждате духовно, заживявате все повече в настоящия момент.

ПРАВИТЕ ПОВЕЧЕ, А ЧУВСТВАТЕ ПО-МАЛКО СТРЕС

Имате повече свършени неща всеки ден, отколкото преди. Просто ставате по-ефективни, отколкото сте били, защото започвате да присъствате все повече в НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ. Спирате да си губите времето, мислейки за това какво би трябвало или не би трябвало да направите. Просто действате във всеки един момент и правите точно това, което трябва. Появява се едно вътрешно усещане за “игра”, каквото и да вършите, а това намалява стреса и отегчението и прави вас и хората, които ви заобикалят по-усмихнати и жизнерадостни.

---

РАБОТИТЕ ПОВЕЧЕ В ЕКИП И НЕ СЕ НАДПРЕВАРВАТЕ С ОСТАНАЛИТЕ

Необходимостта да се “доказвате” значително намалява. Поради факта, че тенденцията да се сравнявате с останалите хора (по външен вид, доходи или умения) се е понижила, пред каквато и задача да се изправите, тя става много по-ясна за вас. И тъй като имате все по-малка нужда да “печелите” дивиденти за самите себе си, ставате по-склонни да работите в екип с други хора, отколкото да се конкурирате с тях. Също така, започвате да осъзнавате, че помагайки на другите, помагате не по-малко и на самите себе си.

Работата в екип и липсата на усещане, че трябва да си по-добър от другите стават факт, когато израствате духовно.

СТАВАТЕ ПРИЗНАТЕЛНИ

Това, за което говорихме в предната точка, все пак не означава, че спирате да преследвате целите си. Напротив! Просто спирате да се фокусирате върху това каква печалба ще имате от изпълнената задача. Вместо това, започвате да оценявате много от малките неща, които преди сте приемали за даденост. Започвате да виждате какво му е хубавото на света (и живота), а не какво не е наред С и В тях. Именно този нов поглед над нещата ви дава енергия да продължите да работите за „подобряването“ на света, и на самите себе си, разбира се!

---

Какво е духовно развитие

HighViewArt23 август 2018

Дyxoвнo paзвитиe e пpoцec нa вътpeшнo пpoбyждaнe, и ocъзнaвaнe нa нaшaтa вътpeшнa cъщнocт. To oзнaчaвa пoвишaвaнe нa cъзнaниeтo нaд oбиĸнoвeнoтo cъщecтвyвaнe и пpoбyждaнe зa няĸoи yнивepcaлни иcтини. Oзнaчaвa oтивaнe oтвъд yмa и eгoтo, и paзбиpaнeтo нa тoвa ĸoи cмe вcъщнocт.

Дyxoвнoтo paзвитиe e пpoцec нa пocтeпeннo пpeмaxвaнe нa пoгpeшни миcли и yбeждeния зa тoвa ĸoи cмe, и зa cвeтa в ĸoйтo живeeм. Чpeз тoзи пpoцec, пoвишaвaмe инфopмиpaнocттa ни зa нaшaтa иcтинcĸa вътpeшнa cъщнocт. Toвa e пpoцec нa тъpceнe вътpe в нac, paзpyшaвaнe нa нaшитe илюзии и paзĸpивaнe нa иcтинcĸaтa ни cъщнocт, ĸoятo e винaги нaлицe, нo cĸpитa oтвъд eгo-личнocттa.

Toзи пpoцec e пocтeпeннo paзшиpявaнe нa cъзнaниeтo и пpoмянa нa нaчинa ни нa живoт. Toй вoди дo пoвишaвaнe нa нaшaтa eнepгийнa вибpaция. Toвa ни пoзвoлявa paзвитиe нa нoви cпocoбнocти ĸaтo ĸинeзи, eнeгpийнo лeчeниe и дp. и ocъзнaвaнe нa пo-виcoĸи измepeния нa cъщecтвyвaнe нa cъщнocттa. Kaтo тaĸoвa дyxoвнoтo paзвитиe e нepaздeлнa чacт oт цeлтa нa нaшия живoт.

B peдĸи cлyчaи пpoбyждaнeтo мoжe дa бъдe внeзaпнo и интeнзивнo пpocтo зa миг. Taĸoвa бъpзo пpoбyждaнe нa cъзнaниeтo мoжe дa ce пoлyчи пpи пpeживявaния близĸи дo cмъpттa, дълбoĸa мeдитaция, oпитнocт извън тялoтo, тeжĸa пcиxичecĸa или физичecĸa тpaвмa и дp. Oбиĸнoвeнo xopaтa изпитaли тaĸoвa дyxoвнo пpeживявaнe пpoмeнят ĸopeннo нaчинa cи нa живoт.

Πpoбyждaнeтo ce дължи нa eлиминиpaнeтo нa eгoтo - фaлшивaтa идeнтичнocт. Eгoтo e фyнĸция нa yмa, ĸyп oт миcли ĸoитo oбceбвaт yмa. Toвa ca миcли ĸoитo изгpaждaт вaшeтo фaлшитo Aз чpeз oтъждecтвявaнeтo мy c фopмитe (пpeдмeти, coциaлнo пoлoжeниe и т.н.). B ĸpитични мoмeнти oт живoтa, ĸoгaтo xopa изгyбвaт вcичĸитe cи пpитeжaния, нaпpимep бeдcтвиe или ĸoгaтo ca близo дo cмъpттa, тoгaвa e възмoжнo внeзaпнo ocъзнaвaнe.

Koгaтo нямa нищo c ĸoeтo дa ce oтъждecтвявaтe, тoгaвa ĸoи cтe виe? Koгaтo фopмитe oĸoлo вac yмpaт, тoгaвa yceщaнeтo зa вaшaтa иcтинcĸaтa cъщнocт ce ocвoбoждaвa oт oбвъpзaнocттa cи c фopмaтa. Ocъзнaвaтe иcтинaтa чe виe нe cтe "Aз cъм тoвa", "Aз cъм тoзи", a "Aз cъм".

Пречки по пътя на духовното развитие 

Ocнoвнитe пpeчĸи пpoизлизaт oт eгoтo, ĸoeтo изгpaждa фaлшивa идeнтичнocт и чyвcтвo зa paздeлeнocт. Toвa e пpoтивoпoлoжнo нa paзбиpaнeтo зa eдинcтвoтo във вcичĸи дyxoвни пpaĸтиĸи. Maĸap дa нe гo ocъзнaвaтe, взeмaтe eгo-yмa зa тoвa ĸoeтo cтe. Bъв вcяĸa миcъл (cпoмeн, мнeниe, eмoция) имaтe yceщaнe зa ceбe cи (eгoтo). Toвa e нecъзнaтeлнoтo, вaшaтa фaлшивa идeнтичнocт.

Зaщитнa фyнĸция нa eгoтo e aвтoмaтичнo дa oтвъpлянe нa вcичĸo ĸoeтo гo зaтpaшaвa. To пpeчи нa ocъзнaвaнeтo нa пpeчĸитe, тъй ĸaтo нe мoжe дa дoпycнe чe e излюзия.

Вътрешни пречки

Гopдocт
Caмoлюбиe
Eгoизъм
Фaлшиви yбeждeния
Изĸpивeнa пpeдcтaвa зa Бoг
Изĸpивeнa пpeдcтaвa зa ceбe cи (бaзиpaнa нa тoвa, ĸaĸвo дpyгитe миcлят или ĸaзвaт зa вac или външния ви вид)

Bъншни пpeчĸи

Kyлтypeн нaтиcĸ
Maтepиaлизъм / Koнcyмaтopcтвo
Злoyпoтpeбa (физичecĸa, cecĸyaлнa, дyxoвнa, cлoвecтнa)
Πpoблeми oт дeтcтвoтo

Лични пpeчĸи

Зaeтocт
Mъpзeл
Зaвиcимocти

"Cтoйнocттa нa чoвeĸa ce oпpeдeля нaй-вeчe oт cтeпeнтa, в ĸoятo ce e ocвoбoдил oт eгoтo" - Aлбepт Aйнщaйн

Първи стъпки в духовното развитие 

• Ocъзнaйтe фaĸтa, чe виe cтe дyx c физичecĸo тялo, a нe физичecĸo тялo c дyx. Aĸo мoжeтe дa пpиeмeтe тaзи идeя, тя щe пpoмeни oтнoшeниeтo ви ĸъм мнoгo нeщa в живoтa.

• Πoглeднeтe вътpe във вac и oпитaйтe дa paзбepeтe ĸaĸвo e тoвa, ĸoeтo ви ĸapa дa ce чyвcтвaтe живи.

• Haпpaвeтe ycилиe дa миcлитe пoзитивнo. Aĸo зaбeлeжитe чe миcлитe нeгaтивнo, вeднaгa нacoчeтe cъзнaниeтo cи ĸъм нeщo пoзитивнo.

• Cтapaйтe ce дa пoглeждaтe oт cвeтлaтa cтpaнa нa живoтa. Baшeтo вънтpeшнo Aз e пo-cилнo oт вaшитe oбcтoятeлcтвa. He пoзвoлявaйтe нa oбcтoятeлcтвa и cитyaции диĸтyвaт ĸaĸ дa ce чyвcтвaтe или миcлитe.

• Cтpeмeтe ce дa cъcpeдoтoчвaтe внимaниeтo cи въpxy вcичĸo, ĸoeтo пpaвитe, вмecтo дa ce ocтaвятe внимaниeтo ви oтивa тaм, ĸъдeтo тo жeлae.

• Зaпoчнeтe изyчaвaнe и пpaĸтиĸyвaнe нa мeдитaция.

• Πocтapaйтe ce дa бъдeтe тoлepaнтни, тъpпeливи, тaĸтични и внимaтeлни.

• Блaгoдapeтe нa Bceлeнaтa зa вcичĸo, ĸoeтo пoлyчaвaтe.

Източник: NewAge.bg

Габриел Гарсия Маркес: Сърцето има повече стаи от публичен дом

Редактор: 
Райко Павлов

17.04.2018 16:04

Габриел Гарсия Маркес, който обичаше да казва, че "Животът е по-безкраен от смъртта" си отиде на днешния ден, преди 4 години. Маркес остави дълбока следа в литературата, а неговата лична история е повече от интересна. Ето няколко от най-интересни щриха от живота на писателя.

Баба му и полковника  Най-великият разказвач на ХХ-ти век е роден през 1928 година в бедняшкото градче Аракатака, което по-късно ще бъде възпято като любимото му Макондо. Габо, както го наричат близките му, е отгледан от баба си и дядо си - полковник в оставка, ветеран от две граждански войни и златар. Именно той възпитава внука си да следи политиката всеки божи ден, а по-късно ще се превърне в един от персонажите в "Сто години самота". В дома на колоритния полковник се разказват стотици вероятни и невероятни истории, които по-късно влизат в писанията на неговия наследник.  Бабата на Габо му пълни главата и душата с местни диалекти, легенди, поверия за умрели предци и призраци със същия онзи невъзмутим тон, с който той по-късно ще хипнотизира милионите си читатели. След време Маркес ще каже, че първото изречение от "Метаморфозата" на Кафка, в което без никаква подготовка се съобщава, че една сутрин Грегор Самза се събудил като огромно насекомо, по-късно е влязъл в съзвучие с гласа на баба му - алхимията между Кафка и нея родила магическия реализъм, който по-късно ще го направи световно известен.  В училище Маркес пише хумористични поеми и рисува карикатури. Наричат го Старика, защото има прекалено академичен нрав и няма навик да играе футбол. На 23 Маркес пише първия си роман - "Окапалата шума", признавайки влиянието на другия си голям учител - Уилям Фокнър. Учи право в Колумбийския университет в Богота и започва да работи в кантора. Но скоро напуска, за да прекарва времето си с литератори, художници и журналисти социалисти.  Маркес среща бъдещата си съпруга Мерседес Барча, когато тя е само на 13. Моментално й прави предложение за женитба. Сватбата е доста по-късно - през 1958-а. На следващата година се ражда първият им син Родриго Гарсия, който става кинорежисьор. През 1962-а в Мексико Мерседес ражда Гонсало Грасия, днес графичен дизайнер. Маркес посвещава на съпругата си "Любов по време на холера" - най-великия сантиментален роман на века. Съдбата на Флорентино Ариса напомня твърде много на неговото дълго чакане на Мерседес, което все пак не продължило до дълбока старост, както става в романа.  Бедност във Франция  Кариерата си на репортер Маркес започва в колумбийския всекидневник "Ел Еспектадор". Тя започва със скандал от самото начало. "Разказ за едно корабокрушение" излиза в подлистници през 1955 г. и описва историята на истински морски инцидент. Маркес разкрива как военният кораб Калдас потъва с целия екипаж. Единственият останал жив, Луис Алехандро Веласко, оцелява 10 дни в открито море на сал. Тъкмо той разказва на журналистите, че са пренасяли контрабанда със знанието и покровителството на правителството. Смелчагата е уволнен, а Гарсия Маркес е наказан - като кореспондент в Рим. Започва да пътува из света - Париж, Барселона, Каракас, Ню Йорк. В Париж е един от най-щастливите периоди на писателя. Тогава той се присъединява към френската бохема, което се оказва пагубно за финансите му. Стига до изключителна бедност, която обаче се оказва ползотворна за литературата му. Тогава вдъхновен от глада той й написва и една от най-хубавите си "Няма кой да пише на полковника". Дълги 12 000 долара заради "Сто години самота"  През 1965-а Маркес шофира към Акапулко, когато започва да мисли за първата глава на "Сто години самота". По-късно споделя, че идеята била в главата му повече от 15 години, но не знаел какво трябва да е първото изречение. Когато му хрумнало как да я започне - за едно момче, чиито баща го води в цирка, за да видят леда - всичко започнало да се подрежда. Маркес пристига вкъщи, заключва се в стаята, вади пишещата машина, прехвърля всички грижи на жена си и започва да пише. В този период е почти неузнаваем. Пуши по четири кутии цигари на ден и не излиза от стаята си. Приятелите му започнали да наричат мястото, където пише "Пещерата". След 18 месеца, когато излиза от доброволното заточение, забелязва, че семейството му дължи 12 000 долара. Предстои и следния проблем - Маркес няма пари да прати ръкописа до издателя си. Със съпругата му продават кухненска вещ, за да може да прати текста. Оттам нататък всичко е история. Феноменалният текст и неговото първо издание са разпродадени буквално за седмица. През следващите 30 години "Сто години самота" излиза в тираж от 30 милиона копия на повече от 30 езика. След невероятния успех и огромния хонорар Маркес и семейството му се установяват в Барселона. Жълти лалета, Кастро и бой с Льоса  Винаги има жълто лале на бюрото си, докато пише. Казва, че това е цветът, който провокира въображението му. Когато Маркес почина, в родния град на писателя - Аракатака, жените раздаваха по улиците жълти цветя, в негова чест. Маркес бе заклет приятел на Кастро, което му носи особена неприязън от другия му латиноамерикански конкурент и в последствие също нобелист - Марио Варгас Льоса. В своя статия перуанецът го нарича "Куртизанката на Кастро". Маркес отвръща, че приятелството му с кубинския лидер има литературна основа. "Може да не е широко разпространена истина, но Фидел е изключително интелигентен и образован човек. С него съм водил едни от най-прекрасните си разговори за книги", казва Маркес. В един момент двамата с Льоса стигат до бой - Марио нанася здрав тупаник в лицето на конкурента си. Едната теза е, че е заради политика - Маркес е ляв, а Варгас Льоса - десен, а другата, че Габо похитил съпругата на писателя. Двамата си проговарят едва след като Льоса печели Нобеловата награда. Тогава Маркес му изпраща есемес "Сега сме квит". 

Колумбия пусна банкнота с лика на Габриел Гарсия Маркес 

Колумбия въведе в обръщение банкнота 50 000 песо (17,43 долара), на която е изобразен писателят Габриел Гарсия Маркес, информира АФП. ...

Прочети повече

Говори се, че Кастро е бил неофициален редактор на прочутия писател Габриел Гарсия Маркес. Ел Команданте според слуховете поправял ред по ред някои места в ръкописите на автора на "Любов по време на холера", след като двамата завързват близко приятелство в края на 70-те години."Прощалното писмо" - пълна глупост По-запознатите с творчеството на Маркес знаят, че прочутото "прощално" писмо, започващо с фразата "Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла", всъщност не принадлежи на него. Авторът е мексикански вентрилог, който пуска текста, след като Маркес оповестява през 1999-а, че е болен от рак на белите дробове. Самият писател многократно уточнява, че точно тези писания не са негови. "Изпитвам срам и огорчение, че обичаните от мен и обичащите ме мои почитатели приемат за мое съчинение толкова банална пошлост!", казва Габо.   ЦИТАТИ

Тарантула носи името Габриел Гарсия Маркес 

Открит е нов вид тарантула недалеч от родния град на Габриел Гарсия Маркес. Паякът е наречен на името на покойния нобелов лауреат. Из...

Прочети повече

1. „Сърцето има повече стаи от публичен дом." 2. „Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата." 3. „Сексът е утехата, която можеш да имаш, когато нямаш любов."  4. „Хората имат три живота – публичен, личен и таен." 5. „Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш." 

Последно сбогом с Маркес, който ще живее вечно в надеждите на човечеството 

На траурната церемония за прощаване със знаменития колумбийски писател Габриел Гарсия Маркес се стекоха хиляди хора. Многочислени почи...

Прочети повече

6. "Животът е по-безкраен от смъртта" 7. „Стани по-добър и направи така, че да си сигурен кой си, преди да срещнеш някого и да се надяваш, че той ще знае кой си." 8. „Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб." 9. „Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон." 10. "Литературата е измислена, когато един съпруг е отсъствал три дни от къщи и когато се прибрал, казал на жена си, че го е погълнал кит".

Етикети: Габриел Гарсия Маркес Литература

Дойде времето на непрочетените книги, на приятния следобеден сън, който не се разбутва от сънища с недовършени дела.

Дойде време за грим уроците от youtube, дойде време за проучване на всички кремове за лице на пазара. Бавно напоително четене, което вероятно ще ми помогне за верния изор :)

Например това :)

https://www.eau-thermale-avene.bg

Време е и на най- приятните филми:

Маратон с филма Малки жени:

Малки жени 1933 г 

Малки жени 1997 г

Малки жени 2017 г

Малки жени 2019 г

Следват великите филми за Калас и други...

Дойде времето за най- яките рецепти :)
Дойде времето на новото.

Новото общуване, новото запознанаство, новата по вид издръжливост.

На война като на война и толкова :)
 А сега напред към новото...

Алберт Айнщайн

Алберт Айнщайн (Albert Einstein, 1879- 1955) е немски физик–теоретик, философ и писател от еврейски произход, работил през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените щати. Получава Нобелова награда за физика през 1921 г.

• Аз виждам образа, но моето въображение не може да ми нарисува художника на този образ. Виждам часовника, но не мога да си представя часовникаря. Човешкият ум не е в състояние да си представи четирите измерения. Как може тогава да си представи Бога, пред Когото хилядите години и хилядите измерения са като едно?^[1]

• Ако A е успехът в живота, то тогава A е равно x + y + z, където xе работата, y е забавлението, а z е да си държиш устата затворена.

• Ако моята теория за относителността се потвърди, немците ще кажат, че съм немец, а французите — че съм гражданин на света; но ако теорията ми бъде опровергана, французите ще ме обявят за немец, а немците — за евреин.

• Ако не можете да обясните нещо на едно дете, то това значи, че вие самият не го разбирате.

• Анонимността не е извинение за глупостта.

• Бих искал да знам мислите на Бог; останалото са подробности.

• Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят.

• Вечната загадка на света е, че е предсказуем .

• Всеки мъж, който шофира безопасно и в същото време целува хубаво момиче, не отдава достатъчно внимание на целувката.

• Всяко постижение в науката започва с опит и свършва с опит.

• Въображението е по-важно от знанието.

• Господ не играе на зарове.

• Гравитацията не е отговорна за тези, които падат в капана на любовта.

• Да унищожиш предразсъдъците е по-трудно,отколкото да разделиш атома на частици.

• Две неща ми вдъхват страхопочитание — сияещото небе отгоре и поучителната Вселена, в която се намирам.

• Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен.

  Two things are infinite: the Universe and human stupidity; and I'm not sure about the Universe.

• Две неща са нужни за нашата работа: неуморна издръжливост и готовността да изхвърлиш нещо, в което си вложил много време и труд.

• Единственото ценно нещо е интуицията.

• Единственото, което обърква познанията ми, е моето образование.

• Ето ги и фанатичните атеисти, чиято нетолерантност е от същия вид като нетолерантността на религиозните фанатици и произлиза от същия източник. Атеистите са като роби, които все още усещат тежестта на веригите си, вериги, които те са отхвърлили след мъчителна борба. Атеистите са същества, които поради злобата си срещу традиционната религия – т. нар. “опиум за народите” – не могат да изтърпят музиката на небесните сфери. Но Чудото на природата не става по-малко поради факта, че едни или други хора са неспособни да го схванат чрез стандартите на човешките цели и човешките нрави.

• Животът е като карането на колело: спреш ли, изгубваш равновесие.

• За съжаление вече стана очевидно, че нашата технологичност задмина нашата хуманност.

• Здрав разум е наборът от предразсъдъци, с които човек се е сдобил до 18-годишната си възраст.

• Зная защо има толкова много хора, които обичат да цепят дърва. В тази дейност те незабавно виждат резултатите.

• Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.

• Интелектът е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в училище.

• Информацията не е знание. Единственият източник на знание е опитът.

• Като цяло науката не е нищо повече от рафиниране на ежедневното ни мислене.

• Който никога не е грешил, никога не е опитвал нещо ново.

• Който обича да марширува, напразно има мозък в главата — гръбначният му е напълно достатъчен.

• Колко жалък е физикът-теоретик, когато се изправи пред Природата — и пред студентите си!

• Лудост: да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати.

• Масата на едно тяло е мярка за неговото енергийно съдържание.

• Мирът не може да бъде опазен със сила. Той може да се постигне само с разбиране. Не можеш насила да покориш една нация, освен ако не изличиш всеки мъж, жена, дете. Освен ако не искаш да използваш такива драстични действия, трябва да намериш начин да уредиш споровете си без да прибягваш до оръжие. — Реч пред „Общество за нова история“ (14 декември 1930), „The New Quotable Einstein“, Alice Calaprice, стр. 158

  Peace cannot be kept by force. It can only be achieved by understanding. You cannot subjugate a nation forcibly unless you wipe out every man, woman, and child. Unless you wish to use such drastic measures, you must find a way of settling your disputes without resort to arms.

  — Алберт Айнщайн

• На Бог не му пука за математическите трудности. Той интегрира емпирично.

• Най-печалното при младото поколение е, че аз вече не съм част от него.

• Най-трудното за разбиране нещо на света е данъкът върху доходите.

• Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа.

• Науката е великолепно нещо, ако човек не е принуден да изкарва хляба си чрез нея. Всеки трябва да печели препитанието си, след като избере професия, за която е сигурен, че е в състояние да овладее. Само когато не сме длъжни да даваме отчет някому, можем да намерим радост в научните занимания.

• Не е важно да знаеш всичко, важното е да знаеш къде да го намериш.

• Не знам какви оръжия ще се използват в Третата световна война, но Четвъртата ще се води с тояги и камъни.

• Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.

• Не се подчинявай на властта, ако това противоречи на принципите ти.

„Масата на едно тяло е мярка за неговото енергийно съдържание.“

• Не се притеснявайте за математическите затруднения, които срещате; тези, с които се сблъсквам аз, са още по-големи.

• Нещата трябва да са възможно най-опростени, но не и прости.

• Никога не е грешал този, който никога не е опитвал нещо ново.

• Никога не мисля за бъдещето. То така или иначе идва достатъчно бързо.

• Няма толкова висша цел, която да оправдае използването на всякакви средства.

• Обичам да пътувам, но мразя да пристигам.

• Особено изглежда нашето положение на тази земя. Всеки от нас се появява тук не по собствено желание и без да е молил за кратък престой, без да знае защо и за какво, във всекидневния живот ние само чувстваме, че човек е тук заради другите, заради тези, които обича, и много други, свързани с него човешки същества.

• Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи.

• Различията между минало, настояще и бъдеще са само една ужасно настойчива илюзия.

• С увеличаването на моята известност, аз ставам все по-глупав, което, разбира се, е обикновено явление. Съществува прекалено голямо несъответствие между това, което си, и онова, което хората мислят, че си. Или поне това, което казват, че мислят за теб. Но всичко трябва да се приема с чувство за хумор.

• Слабостта на позицията става слабост на характера.

• Тайната на творческите способности е в това да знаеш как да криеш източниците си.

• Технологичният прогрес е като брадва в ръцете на патологичен престъпник.

• Три неща ми дават представа за вечността: "Престъпление и наказание", звездите и Дон Кихот.

• Умните хора решават проблеми, гениалните ги предвиждат.

• Уравненията са най-важни за мен, защото политиката се занимава с настоящето, а уравненията са за вечността.

• Човек започва да живее тогава, когато разбере, че може да живее извън себе си.

• Човек не бива да преследва цели, които са лесно осъществими, а трябва да развие инстинкт за онова, което е едва постижимо чрез най-голямото усилие, на което е способен.

• Човек трябва да живее твърде дълго, за да разбере колко кратък е животът.

• Ако пчелите изчезнат от лицето на земята, на хората няма да им останат повече от четири години живот. Няма повече пчели, без повече опрашване... не повече мъже!

Алберт Айнщайн е най-забележителният гений за всички времена